Прочетен: 4430 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2011 15:49
След като влезнахме в ЕС през 2007 година, влизайки няколко години преди това в НАТО, българските управляващи се прицелиха в Шенген. Шенген, Шенген, ама кой е туй нещо?
На 14 юни 1985 г. на борда на кораба на „Принцеса Мария-Астрид“ на река Мозел се подписва споразумение между 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Холандия и Франция за пълното премахване на граничните контролно – пропускателни пунктове. По-късно в Шенгенското споразумение се включват и други държави от ЕС, включително и нечленуващи. Днес вече в споразумението влизат 25 държави, като образуват така нареченото Шенгенско пространство или Шенгенска зона
В общи линии Шенген дава пълната свобода между народите, като премахва психологическата бариера между тях – границите, които в себе си напомнят за Студената война, а от друга създават психологическа бариера за отдалеченост и непрестъпност. Свободата да пътуваш, свободата да си търсиш късмета другаде не може да бъде сравнена с нищо друго на този свят. Да си свободен означава да проявяваш волята си без ограничения. Това е и основният замисъл на Шенген, който е заложен още в неговото създаване.
На практика какво се получава? Свободата се превърна в свободия, всеки започна да търси най-различни начини как да се сдобие с бленуваната шенгенска виза. Престъпността в тези държави се увеличи главоломно, напълниха се апаши от Близкия Изток и и Източна Европа, а и в условията на криза, местното население надига вой срещу тамошните управляващи. И Дания е първата държава, която до няколко седмици ще върне отново граничните пунктове именно, за да противодейства на престъпността. След време това ще се случи и с останалите държави членки на зоната, ако не се намери ясно и твърдо решение за борбата с престъпността. Това, че Осама бин Ладен е мъртъв не означава, че неговото дело няма да бъде продължено от други негови последователи, или че няма да се появят подобни на Алкайда други организации.
Така, че нашите напъни май ще се окажат напразни, прибързани и най-вече за никъде. Докато света продължава да се дели на бедни и богати, богатите да казват на бедните какво да правят и да решават вместо тях, за да ползват техните блага за задоволяване на собствените си потребности, светът ще бъде пред поредната заплаха от терористични нападения и пътуването без граници, ще си остане една идеалистична химера. Светът не е готов, за този вид свобода и ще трябва да почака по-добри времена.
А според мен,колкото и нехуманно да звучи, не е необходима свобода за всички. Не всеки индивид, пък и народ като цяло е готов за нея и съответно отговорностите на свободния избор. Има хора, които още са в примитивния стадии на биороботи, чудесни изпълнители без креативност/и ми се струва, че други умишлено ги държат там/. Свободата в техните ръце е опасно оръжие.
селото минава плавателна река.