Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите каски,

минаретата са нашитe байонети, вярващите са нашите войници.”

Реджеп Тайип Ердоган, министър-председател на Турция,

1998 година

Днес  тези думи пред погледа на призмата не звучат така фантастично, напротив показва ясно и точно, че турският министър-председател, а сега президент има ясна визия и точен план, който постепенно осъществява. През 1998 година едва ли някой си е мислил, че крайно десният Ердоган ще се задържи толкова години на власт и ще успее да промени конституцията така както на него му е удобно. Невероятно, но факт.

Кой е той? Реджеп Ердоган е роден на 26 февруари 1956 година, бивш кмет на град Истанбул. Навлиза в политиката още на 18 години, докато е полу-професионален футболен играч. През 2001 година създава „Партията на справедливостта и развитието“, а година по-късно печели изборите и си осигурява 2/3 от парламентарните места и за първи път имаме в Турция едно-партийно управление от 19 години. Първоначално турският министър-председател провежда редица реформи – създава нови закони, провежда политика на деноминация, овладява хипер- инфлацията и т.н. В медиите е наричан с прозвището Реформатора. И така логично през 2007 година печели за втори път изборите и за първи път от 52 години имаме управляваща партия, която след изкаран един мандат има увеличаваща се подкрепа. Това встъпление е много важно, защо то формира и най-добре показва настроението и симпатиите на народа, но има една много важна и съществена разлика. Ердоган провежда политика на тих ислямизъм. За първи път турците се стреснаха, че свободите и правата им се променят и това стана на 15 април 2007 година, когато над 150 хил. турци са скандирали в подкрепа на секуларизма, развявайки анти-ислямиски лозунги и портрети на основателя на съвременна Турция – Кемал Ататюрк. Тогава протестиращите заедно с действащия президент Сезер, виждат че основната идея на водещата ислямиста партия е да отслаби обществеността и да обезличи армията, която до момента е била стожер на демокрацията в Турция. Въпреки демонстрацията, политиката на Ердоган на „прочистване“ продължава с пълна пара. На всички ключови позиции са поставени верни членове на партията, които променят секуларната забрана да се носи ислямска забрадка от жени като символ на по-нисшето им положение в университети и обществени служби. Дни преди да сдаде поста Сезар се изказва, че Турция е паднала в плен и се е превърнала в мишена на „местни и чужди ислямисти“.

Още когато Ердоган спечели властта в Турция, в западната преса се появиха заглавия:"Исляма превзема Турция", "Край на демокрацията в Турция" и т.н. Да не забравяме един основен факт, а той е че лично Ердоган е съден за "подбуждане на религиозна омраза". Това изобщо не е демократично, хич даже.

Нека да проследим фактите, които се случиха в следствие на неговото управление:

1.       От идването му на власт като министър – председател до сега като президент в Турция има арестувани над 103 генерала обвинени в държавна измяна или шпионаж. Искам само да уточня, че има десетки случаи, при които журналистите, които са провеждали разследвания относно съдбата на генералите са също осъдени. По официални данни на Амнести интернешънъл в Турция има осъдени над 70 журналисти. Последният случай е от миналата седмица, когато турски журналист дръзнал да напише, че Турция финансира и въоръжава ИСИЛ с американско оръжие е осъден по бързата процедура на 40 години затвор.

2.       Свободата на словото в Турция е почти го няма и навсякъде действа дългата ръка на Ердоган. За тези години на управление успя добре да яхне всички медии в Турция, които успешно да му създават образа на успешен ръководител.

3.       Турция от отворена светска държава се превръща в силно ислямизирана държава. Все повече хора ходят с хиджаб и бурки. Това отново е резултат от силната религиозна политика, която провежда.  Голяма част от държавните служители са принудени да ходят редовно на джамия ако искат да си запазят работа.

4.       Ердоган и неготовото семейство бях обвинени няколко пъти за пране на пари от Ислямска държава. В крайна сметка Ердоган арестува дузина хора и всички бяха обвинени в компот за свалянето му от власт.  Медиите отново бяха туширани, а тези които писаха срещу него бяха реформирани.

5.       На няколко пъти народа направи опити да се надигне срещу Ердоган и да привлече международната общност за случващото се на площад, но ежедневните протести бързо бяха потушени от националната гвардия. Няколко души бяха убити, а десетки бяха ранени.

6.       Миналата седмица публично беше екзекутиран в ефир виден адвокат от ПКК. Изобщо от както дойде на власт Ердоган, турската мафия пусна пипела  навсякъде.

7.       Бяха направени опити синът на Ердоган да бъде обвинен в кражба на държавни пари, но телевизията, която беше подготвила материала на бързо беше атакувана от специалните части.

8.       Бяха уволнени десетки хиляди хора на ключови позиции и на тяхно място бяха поставени хора верни на Ердоган.

9.       Последният атентат, който се случи на пазара в Турция се прокрадна информацията в западните медии, че според техните разузнавания, този атентат идва в точно определеният момент, когато Ердоган не може да сформира правителството поради липса на достатъчно на брой депутати.

В общи линии може да се заключи, че Ердоган държи управлението изкъсо и контролира абсолютно всички процеси случващи се в страната.  Не е възможно да се случи нещо в нея, при което той да не бъде осведомен. Изключено е. Същото се отнася и за свалянето на руският самолет СУ-24.

Какво обаче прави ЕС?

Абсолютно нищо не прави срещу Турция и Ердоган. Дори спряха да го критикуват за политиката, която води в собствената си държава. Аз съм убеден, че нито немското, нито френското разузнаване са спрели да работят и много добре знаят, какво се случва в Сирия и каква е ролята на Турция там. Руските сателитни кадри показаха на няколко пъти хиляди камиони цистерни натоварени с гориво, които вървят към границата на Турция.  Бяха предоставени различни разузнавателни данни, в които ясно се вижда, че Турция е направила програма „Петрол срещу оръжия“ в подкрепа на Ислямската държава. Преди около година имаше разузнавателни данни предоставени от Англия,  че най-вероятно ЕС ще бъде залят от огромна бежанска вълна.  Предложението беше да се организира на сирийско – турската граница зона за сигурност и там да бъдат задържани всички бежанци докато бъде разрешен проблемът с ислямската държава. Уви, Турция категорично се обяви против и прояви разбиране, че може да приеме временно част от бежанците на своята територия. Колко удобно, защото сега дойде моментът,  в който Турция постави на колене ЕС като публично Ердоган размаха пръста и обяви, че ако не получи 3 млрд. евро безвъзмездна помощ, Турция ще пусни всички имигранти да дойдат в ЕС. И това нашите европейски лидери наричат пълноправен партньор на ЕС. Нещо повече Англия  заяви, че ако Турция бъде приета за член на ЕС, тя ще напусне.  Моето лично мнение е, че това ще се случи и е въпрос на време Ердоган да продължи да увърта  ЕС в най-различни схеми. Сега са мигрантите, после ще бъдат терористите от ислямската държава. Докъде я докараха европейските лидери да бъдат буквално рекетирани от Турция срещу членство в ЕС? 

Мисля, че промяната трябва да дойде като дойдат на власт националистите в Европа, а това ще се случи. В светът нищо не се губи, от едната крайност ще премине в другата крайност , толерантността не е пожизнена и на никого не му де полага даром!

…/ Защото трябва да го признаем – има проблем в интеграцията на мюсюлманите, в основата на който е исляма. Да се отрича този проблем означава да се отрича реалността. Ако вие доведете тук 100 милиона турци мюсюлмани какво ще остане от нас?”
Никола Саркози, Президент на Франция