Сега Ролан трябваше да измисли как точно да примами Серрес в стаята за разчитане и да се надява Алистър подобаващо да я изгони. От там нататък щеше да е детска игра да я изкарат извън нерви. Подхвърлена дума между него и Анриета, която тя да чуе, случайно забравен лист с данни от проведен експеримент… Безброй възможности. Само се надяваше и след хиляда и триста години сън дракона да е все още толкова добър, за колкото се мисли, защото на Ролан никак не му се искаше да бъде обвинен в убийството на Лили, а сигурно точно това щеше да се случи при провал. Подобно обвинение щеше сериозно да възпрепятства останалите му планове.
На сутринта изпрати съобщението на Алистър до Оливър, като дори предаде на зеленокосия заплахата за убийство, на която той сякаш най-много се зарадва. Явно драконите просто бяха чудати същества.
Следващият ден премина спокойно, като Бранислав продължаваше с опитите да намери магията. Такова забавяне означаваше само, че от Ордена доста са се оплескали, но колко точно – не знаеха, защото драконът упорито отказваше да сподели.
Тъй като нищо друго не се случваше, елфът използва времето да се налива с кафе, понеже отново не беше мигнал през нощта, за да оформя протоколите. Щом приключи, изгледа творението си гордо. Току-що беше преписал на Лили способността за регенерация, да контролира формата на Мъглата и зачатъци на резистентност към водата, като обясняваше отключването на всичко това като отговор на предишните опити и явно желанието й да се защити. Дори си беше позволил в полето на листа с привидно разсеян почерк да се запита дали вече отровите не й действат. Накрая просто подхвърли листовете върху бюрото си в общия за демонолозите кабинет. Срещата, на която той трябваше да представи доклада си, беше планирана за след още седмица, но не се съмняваше в любопитството на колежката си.
Доверието му се оказа напълно оправдано, когато на другият ден малко след обяд на вратата на стаята за разчитане се почука рязко и отсечено.
– Гостите пристигнаха. – подсмихна се Ролан и погледна към Алистър. – Ще отвориш ли? Заринат съм от работа! – и театрално размаха с два пръста един лист.
Драконът намигна на Лили, която любопитно гледаше към вратата, и се изправи. Вече й беше казал, че очакват Милене тези дни и да не се притеснява, когато я види, защото най-сетне ще могат да й го върнат за експериментите, така че малката беше подготвена и малко нетърпелива да види какво ще се случи.
Алистър открехна вратата и погледна към Серрес. Жената имаше почти толкова луд поглед, колкото и в деня, когато драконът взе Лили от лабораторията.
– Госпожице Серрес. – поздрави я с любезно кимване. – Какво Ви води насам?
– Дойдох да проверя как напредват нещата тук. – отговори му и се опита да надзърне покрай него в стаята. – И дали Вертос не се нуждае все пак от помощ.
– Всичко върви добре и Вертос се справя прекрасно. Приятен ден, госпожице Серрес. – каза Алистър и започна да затваря.
– Бих искала лично да се уверя в това! – прекъсна го Милене и дори подпря с ръка вратата. – Като член на Съвета и ръководител на екип имам това право!
Алистър я изгледа развеселено.
– Наистина?
– Точно така. А сега ми покажи демона! – заповяда му властно и дори бутна вратата, за да я отвори по-широко.
Не й се получи, а сега на лицето на дракона се появи и малка, нагла усмивка.
– Преди да направиш нещо, за което да те накарам горчиво да съжаляваш, искам да си спомниш за решението на Съвета от преди само две седмици. Помисли хубаво. Знам, че е трудно, но вярвам в теб.
– Аз съм Съвета, драконе! – озъби му се Милене. – Мръдни се от пътя ми!
– Наясно съм с… приятелските ти отношения с командира, но ме съмнява той да си заложи главата и поста за любовницата си. – продължи да й се усмихва Алистър. – А сега изчезни и се постарай да не те виждам повече.
– Как си позволяваш да ми говориш така! – изписка разярено насреща му Серрес. – Този демон е мой и аз ще го взема още сега! А ти ще съжаляваш за думите си, драконе!
– Серрес, осъзнаваш ли, че с идването си тук, с тази заплаха, мога да ти взема главата? – попита я Алистър спокойно. – И даже няма да го направя лично. Съветът, истинският Съвет, ще го направи вместо мен и вероятно с радост. Ако спреш да се излагаш сега, няма да им кажа нищо. Но ако държиш да продължаваш с истериите си, лично ще те убия. Имам правото да го направя, ако реша, че представляваш опасност за здравето ми, а точно в момента главата наистина започва да ме боли.
Зад него Лили се изкикоти. Ако досега Милене беше ядосана, то сега се вбеси. Възмущение зачерви чертите й, а Алистър усети промяна в магическия поток и промени съвсем леко стойката си, за да я спре, ако се наложи. За съжаление, Серрес не се оказа чак толкова глупава да нападне дракон. След миг си пое дъх през стиснати зъби и пусна вратата.
– Демонът беше даден на мен и е мой. Ще си го взема обратно!
– Мхм. Разбира се. – усмихна й се Алистър. – Приятен ден, госпожице Серрес.
След което затвори вратата в лицето й.
Лили трепна от звука и въздъхна. Виковете я бяха напрегнали, но с Алистър до нея, откри, че не се чувства заплашена от жената. Даже бе изпитала доста голямо удоволствие от гнева й.
– Ал? – повика го. – Защо искаше да я ядосаш така? И какво значи “любовница”?
– Тя си е ядосана по природа, хлапе. – каза Алистър. – А любовница е…
– Али, малка е за такива неща. – смъмри го Бран.
– Любовница с две думи е жена, която има връзка с мъж, без да е женена за него. – продължи драконът все едно не го е чул и се върна на стола си пред момичето. Погледна я замислено и каза: – Не знаех, че разбираш елфически.
– Това не звучеше на елфически. – поклати глава Лили. – Аз любовница ли съм ти?
– Не, не си. – отвърна Алистър и присви любопитно очи. – Как така не ти е звучало на елфически, хлапе?
– Ами, аз ти казах, че не разбирам нищо от езика, който говорят тук, въпреки че ми харесва как звучи. Сякаш няма отделни думи, а просто издават звуци. Като песен на птичка! – заобяснява му Лили. – Това сега не беше песен, а и си имаше отделни думи. Бяха си ясно различими.
Тримата мъже се спогледаха.
– Говорихме на елфически. Кога започна да разбираш думите? – попита Алистър.
– Не знам. Май от сега – смотолеви малко притеснена от това внезапно внимание.
Някак беше започнала да разбира елфическия, а дори не знаеше как. Никой не я беше учил на езика, никой и не говореше на него, откакто Ал се събуди. Единствено книгите, които драконът й четеше и превеждаше, бяха на него, но в тях тя гледаше само картинките. Затова се беше зарадвала, когато вчера взе една нова книжка и откри, че е на човешкия език. Сега обаче не беше толкова сигурна в това.
– Ал, онези книги с приказки, всичките ли са на елфически? Защото, ако и тази със зелената корица е такава, значи го разбирам от вчера.
– Просто отвори книгата и започна да четеш? – попита Ролан.
Лили кимна и погледна притеснено към дракона.
– Това лошо ли е? Защото не съм го направила нарочно. Наистина.
– Не е лошо, хлапе. – успокои я Алистър. – Просто е необичайно. Обикновено трябва много време, за да започнеш да разбираш чужд език. – после погледна към Вертос. – Случи се нещо подобно при баща й. Там се научи да чете и пише за седмица-две. Научи се да прави и други неща, затова с него си мислехме, че просто има някакви спомени от живота си преди и сега общо взето трябва само да си припомни.
– Да, но това е елфически. – обади се Бран. – Много малко хора го учеха, понеже нямаше смисъл – елфите рядко общуват с външния свят. Съмнява ме и тя да го е учила. Ако Мъглата я е запазила на приблизително същата възраст, на която е влязла вътре, значи е била само на седемнадесет-осемнадесет. Да не говорим, че е момиче. Никой не би се занимавал да я учи на елфически.
– Да, прав си. – кимна Алистър.
– Всичко ли, на което сте я учили, го схваща за няколко дни? – попита с неприкрит интерес елфа.
– Не. Когато я намерих в Мъглата, едва можеше да говори. Отне ни месец, за да натрупаме някакъв речник и пак имаше проблеми с определени букви – като при малките деца, но въпреки това скоро започна да се справя. Щом се оказахме навън, стана ясно, че не знаеше, че трябва да се храни или да пие вода. Не знаеше и какво се случва, когато тези неща трябва да излязат по някое време. – погледът на Ролан беше блеснал, затова Алистър реши да му разкаже на какво я беше учил, кои неща беше схванала много бързо и кои – все още не можеше да прави. – Не може да готви. Оставих я веднъж и щеше да ни отрови.
– Аз сложих същите неща, които съм виждала и ти да слагаш. – смотолеви притеснено Лили.
– Да, абсолютно всички неща, които някога си ме виждала да слагам. – намръщи й се Алистър. – А после прегори едната порция, другата направи почти сурова, опита и двете и ми пробута суровата.
– Изглеждаше по-добре от двете. – измърмори дори още по-тихо и забоде поглед в ръцете си.
– Не, изглеждаше ти по-гадно.
– Но на вид беше по-хубава. – не искаше все още да се откаже Лили.
– А после, когато го сложих да се досготви и изчистих яйчените черупки от него, – продължи Алистър. – искаше да ги сменим. Когато ти отказах, се цупи половин ден.
– Ти готвиш много по-вкусно! А и ако ми беше помогнал, докато готвих, може би щеше и моето да става.
– Хлапе, питах те шест пъти дали имаш нужда от помощ и ти ми отказа всеки път. Да не мислиш, че умирах от възторг, като те гледах какво правиш?
– Можеше да ми кажеш да спра…
– За да ми се цупиш цяла седмица ли?
– Нямаше! – отрече, след което вдигна поглед от ръцете си и го впери в него и леко заеквайки, продължи: – Но съжалявам, че само изхабих всичката ни храна тогава. И обещавам, че повече няма да ти готвя.
– Все едно пък ще ти разреша.
– Значи готвенето отпада. – включи се Ролан, преди Лили да е успяла да отговори нещо на дракона и двамата да продължат да се заяждат през остатъка от деня. – Въпреки че тази й способност да се учи бързо е доста интересна и бих искал да се пробваме да я научим на нещо ново, ако нямате против.
– Като например? – попита Алистър.
– Още не знам, но все ще измислим нещо, което да й е едновременно ново и полезно. – присви леко рамене и се усмихна на Лили. – А до тогава какво ще кажете всички ние да играем на една игра?
– Каква? – попита предпазливо момичето.
– Ами аз, Алистър и Бран днес ще говорим само на елфически, а ти ще се опитваш да ни отговаряш на същият език. – и погледна към драконите. – Съгласни ли сте?
– Ал? – погледна Бран към племенника си.
– Нямам против. – сви рамене.
– Чудесно! – плесна с ръце елфът и продължи вече на родният си език. – Какво ще кажете тогава да я започнем?
– Добре. – каза на общата реч Лили.
– В такъв случай трябва да измислим за какво ще си говорим. Но и ти се опитвай да не ползваш общият език. Дори и да не звучи гладко или да не знаеш някоя дума, все пак се опитвай да ползваш само ефически. – момичето му кимна и Ролан й се усмихна леко. – Значи каза, че книгата, която си успяла да прочетеш, е със зелени корици?
– Да. – отговори му малко неуверено Лили.
– А хареса ли ти приказката? – опита отново.
– Да.
– Искаш ли да ми кажеш за какво се разказва в нея? – не се отказваше Ролан.
– Да. – потрети Лили и се замисли достатъчно, за да му даде надежда, че ще започне да описва приказката, след което безжалостно я смачка с отговора си: – За принцеса.
При това Ролан премига, след което не можа да се въздържи и се засмя. Точно сега малката беше решила да се прави на демон и да отговаря с по една дума на въпрос.
– Приема се помощ. – подхвърли на драконите. – Всякаква.
– Преразкажи ми приказката, хлапе. – нареди Алистър, облегна се назад в стола със скръстени ръце и я загледа очаквателно.
– Защо аз не се сетих за това? – каза под нос елфът, докато наблюдаваше как Лили просто седи и гледа съсредоточено в Алистър.
– За принцеса, която има магическо огледало. – започна внимателно момичето, като бавно изговаряше всяка една отделна дума и правеше леки прекъсвания между тях. – Гледа в него и помага на хората.
На Лили й отне около пет минути набързо и в най-общи линии да преразкаже приказката за принцесата с огледалото и омагьосания вълк. В началото започна трудно, но към края думите й идваха по-лесно и не правеше чак толкова дълги паузи.
– Браво! Звучиш много добре. Съвсем скоро ще звучиш като истински елф. – похвали я Ролан и за пореден път се учуди как реагира с блясък в погледа и срамежлива усмивка, точно както би направило и някое дете. – За целта ще трябва да се упражняваш още малко, като ни разкажеш нещо друго. Като например, Алистър ми каза, че си имаш любим кон. Предполагам вече те е уверил, че се грижим наистина добре за него, но защо не ми разкажеш защо точно той ти е любим?
– Той гали… леше едно коте. А и е мил и ме обича, и не иска да ме яде.
Ролан не можеше да не отбележи, че момичето все още използваше прости и кратки думи, като се замисляше, преди да използва някоя по-дълга. От друга страна, явно нямаше проблем с разбирането. Той се беше постарал да зададе въпроса си със скорост на изговаряне, която се ползваше в ежедневието, а тя дори не се замисли, докато го слушаше.
– Други коне опитвали ли са се да те хапят? Или да ти е правил нещо друго?
– Не. – призна си. – Но те са страшни и го правят!
– И аз не харесвам повечето от тях. – сподели й заговорнически Ролан. – А искаш ли да ни разкажеш нещо? Каквото ти си избереш?
– Добре. – съгласи се Лили и погледна за помощ към Ал. – Но какво?
– За какво ти се говори? – попита я.
Тя сви рамене и се замисли.
– Искам да те питам, аз защо не съм ти любовница?
Вертос изглеждаше развеселен от въпроса, затова драконът каза:
– Ролан ще ти обясни най-добре. Питай него.
При това усмивката на елфа замръзна на лицето му.
– Това е твоето дете, Карн. Обяснявай му ти!
– Ти предложи тази игра. – скръсти ръце на гърдите си Алистър. – Играй я.
– Ти се съгласи да се включиш, така че помагай!
– Не, казах, че нямам против да играете. Никога не съм казвал, че ще помагам или участвам по някакъв начин.
– Мислех, че тя е демонът в групата. – каза недоволно Ролан.
– Тогава си представи, че те е нападнала и да отговориш на въпроса й е единственото, което може да те спаси. – усмихна му се добродушно Алистър. – Хайде, господин демонолог, покажи бърза мисъл и рефлекси!
Ролан въздъхна примирено и погледна към Лили, която напрегнато беше следила разговора.
– А защо мислиш, че си му любовница? – реши да започне от тук.
– Не сме женени и имаме връзка. – обясни му простичко момичето.
– А каква връзка имате?
– Ами, Ал каза, че ме харесва, че държи на мен, че ще се грижи за мен и че ще ме убие.
Чувайки последното, Ролан погледна въпросително към Алистър. Дори Бранислав прекъсна разчитането за момент, за да му се намръщи неодобрително, но драконът продължи все така невъзмутимо да си седи на стола.
– Последното не те ли притеснява поне малко? – попита я Вертос.
Тя поклати глава.
– Не. Той няма да ме нарани.
– Добре. – съгласи се не чак толкова убедено елфа. – Но заради всичко това ти не си му любовница.
– Но защо?
– Защото вашата връзка е връзка между много близки приятели. – обясни й Ролан. – Даже бих казал връзка между хора от едно семейство. А някой, който е от семейството, не може да бъде любовник. Защото връзката между хората от семейството е много, много по-силна. Разбираш ли?
– Да. – кимна му Лили и със нескрито вълнение се обърна към Алистър. – Ал, истина ли е? Аз от семейството ли съм ти?
– Да. – усмихна й се леко драконът.
Малката се ухили щастливо и тъкмо започна да казва нещо, когато магическият кръг присветна. Бран бързо прошепна няколко думи и в следващия момент Лили се оказа затворена в полупрозрачен цилиндър, изпъстрен с тъмнокафяви руни. Това я стресна, но Алистър й направи знак да остане спокойна и на мястото си, докато чичо му има възможност да разгледа заклинанието. На драконът му беше достатъчен само един бегъл поглед, за да се намръщи и да въздъхне тежко.
– Тези от Ордена са пълни некадърници.
– Какво? – попита племенникът му.
– Оплескали са всичко. – поклати глава Бранислав. – Роли, ела да погледнеш и ти.
Ролан вече се беше изправил, така че заобиколи бюрото и се приближи към цилиндъра, за да разгледа показалите се руни. Известно време просто обикаляше около Лили, като от време на време изцъкваше с език, след което спря и най-сетне погледна към драконите:
– Дори не знам как изобщо са го накарали да работи.
– Аз също. – каза Бран и отново въздъхна.
– Някой ще ми обясни ли какво виждате? – настоя изнервено Алистър.
Бранислав му беше казал, че щом само търсенето на заклинанията отнема толкова време, значи нещо не е както трябва, но после го успокои, че може и да е просто защото са „вградени” в Лили от толкова много време. Сега обаче ставаше ясно, че не е толкова просто и това никак не му се нравеше.
– С две думи всяко заклинание е нещо като пъзел. – каза чичо му. – Определена подредба, която ако не се спазва, то или изобщо няма да работи, или няма да работи правилно. От Ордена са наредили пъзела, само че все едно са използвали и части от сто други пъзели, а други са си рисували сами. – посочи раздразнено руните. – Сега цялото нещо изглежда като някаква пълна безсмислица.
– Която отгоре на всичко трябва да разплетем чрез абсолютно същата последователност, която и те са използвали. – допълни елфът. – Не знам какво са мислили, като са го правили, а и поставяли.
– Това какво значи? – попита притеснено Лили.
– Че ни чака много работа. – отговори Ролан и й се усмихна, за да я поуспокои. – И ще ни отнеме повечко време, отколкото предполагахме.
– Какво значи това за нея? – попита Алистър. – Ще може ли изобщо да се премахнат, без да я убият?
– Още не знам. – отговори Бран. – Трябва първо да го разчетем. Тогава ще мога да ти кажа със сигурност. – племенникът му само кимна и се опита да скрие притеснението си, но Бранислав го познаваше достатъчно добре. Потупа го по гърба и каза: – Али, не мога да ти обещая, че всичко ще мине по мед и масло, но докато не разберем с какво точно си имаме работа, няма смисъл да се тревожиш. – после погледна към Лили и й се усмихна: – Искаш ли да спрем за днес? Сигурно си се схванала на тоя стол, а и сигурно си гладна.
– Да, но мога още да седя, ако трябва.
– Не, стига ти за днес. – каза Бран и с няколко думи цилиндърът с руните изчезна, а светлината от магическия кръг загасна. – От утре ще започнем с разчитането.