Днес на 82 години почина актьора Георги Русев от инфаркт в дома си. Една от най-великите фигури в българското кино почина в дома си днес следобед от инфаркт.

    Георги Русев е роден в село Костенец. Баща му е свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва тогавашния ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на професор Филип Филипов.

    Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив. Продължава за няколко години в софийския Младежки театър, за да се установи в Пернишкия театър между 1966 и 1990 г. От 1977 г. ръководи местния театър "Боян Дановски" и е удостоен със званието "народен артист". По-късно става и почетен гражданин на Перник.
   

    Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър "Зад канала" през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния "Алтернатива" и в Народния театър. Той играе и в киното, като дебютира през 1966 г. във филма "Началото на една ваканция". Участва в много от емблематичните български филми от 70-те и 80-те години на миналия век. Незабравими по своя колорит са ролите му от "Селянинът с колелото", "Дами канят", "Вчера", "Матриархат", "Преброяване на дивите зайци" и "Опасен чар", "Изпити по никое време", "13-ата годеница на принца". Той ще бъде запомнен и с култовите реплики: от филма "Вчера": "Хигиената е майка на прогреса", "На 58 години съм и нямам нито един кариес..мийте си зъбите.", "Вчера може, днес не може"; От Васко Да Гама от село Рупча: "На всяко нещо трябва да му знаеш чалъма"; От филма "Селянинът с колелото": "Прасета не може, за кучета и котки може.", "Държавата има нужда от мен, а не тези с белите престилки.. Могат ли да отгледат едно прасе? Не могат я..знаят само да плюскат пържоли.." ; В "Опасен чар": Седларов (Русев) разговаря с мнимия милиционер (Тодор Колев): - Куче-касичка, крокодилче-химикалче. Имаме и по-модерни - шлем-касичка и зарче-касичка. - Куче, а защо е зелено? - Това е крокодилче. - Защо не пише? - Заяжда от влагата.
- Лошо, Седларов, лошо, икономията е майка на мизерията. - Тъй вярно, другарю капитан!....Пак там: "Роднина, милиционер, роднина...милиционер"; "Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки - яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! - Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?" - Чичо Петър от "Оркестър без име" и др.

Светла му памет!

Има с какво да го запомним.